Опасни неприятели могат да съсипят рапичните посеви
Публикувано на: 05.02.2018

Доц. д-р Георги Тренчев


Рапицата е култура, която се напада от множество неприятели и всеки е в състояние да причини значителни повреди. Познаването на биологичните им особености и времето на заселване в посевите са изключително важни фактори за изработване на правилна растителнозащитна стратегия за намаляване на загубите.


Ето по-важните неприятели:

 

Рапична стъблена бълха (Psylliodes chrysocephala)

Гостоприемни растения са рапицата, главестото зеле за семе, репичките, хрянът, алабашът, синапът, китайското зеле и други кръстоцветни. Зимуват яйца, ларви от различни възрасти и възрастни. Снасянето на яйцата започва през есента при образуване на първите същински листа на рапицата и продължава до средата на декември.

 

При застудяване 70-80 % от възрастните умират, останалите 20-30 % презимуват и рано през пролетта започват да яйцеснасят. Около 60-80 % от яйчната си продукция бълхите снасят през есента (от втората половина на септември до първата половина на декември). Яйцата си снасят в почвата на дълбочина 1-3 см, като само 1% от яйцата са снесени на дълбочина до 8 см.

Една женска снася от 128 до 280 яйца, които са устойчиви на ниски температури (издържат до -20ºС). Излюпените ларви се вгризват под епидермиса на рапицата, по-късно навлизат в сърцевината на корена, стъблото и централната жилка на листа. Повредите от възрастните бълхи са изгризване на прозорчести ямички върху листата и тунелиране на корена, стъблото и листните дръжки от ларвите. Повредите от бълхата благоприятстват развитието на Phoma lingam и Verticillium longisporium.   


Малка рапична листна бълха (Psylliodes thlaspis)

Гостоприемни растения са рапицата, китайското зеле, алабашът, репичките, зимната ряпа и др. Има сходна биология с рапичната стъблена бълха.


Контрол: Третиране на семената с разрешени препарати. Пръскане срещу възрастните бълхи преди яйцеснасяне през есента и пролетта.

 

Рапична листна оса (Athalia rosae)

 

Гостоприемни растения: рапица, ряпа, див синап, зеле. Неприятелят зимува като нимфи в почвени камерки. Развива три поколения годишно. По рапицата вредят ларвите от трето поколение. Ларвите се наричат лъжегъсеници и се различават от гъсениците по това, че имат повече от 5 двойки коремни крака. Възрастните оси започват да летят през втората половина на август. Летежът им продължава до края на ноември. Част от третото поколение се развива върху дивия синап и след поникване на рапицата осите преминават върху нея.

 

Женските оси с помощта на яйцеполагалото си правят джобове по периферията на листата под епидермиса. Една женска снася от 30 до 300 яйца. Излюпените лъжегъсеници отначало се хранят върху долната страна на листата, като изгризват епидермиса. По – късно прогризват отвори по листната петура. С нарастването си лъжегъсениците изяждат цялата листна петура и страничните жилки без да засягат централната жилка. При силно нападение растенията загиват още през есента. Лъжегъсениците завършват развитието си за 15-45 дни в зависимост от температурата. След това напускат растението, отиват в почвата на дълбочина 5-15 см, приготвят пергаментоподобен пашкул, превръщат се в еонимфи и остават да зимуват до следващата пролет. Лъжегъсениците от първото поколение вредят по дивия синап, рапицата и ранното зеле. Второто поколение се развива по дивия синап и самосевки от зимна рапица.

Контрол: Пръскане срещу лъжегъсениците при плътност 1-2 върху едно растение. Пръскането през есента срещу рапичната стъблена бълха и черния рапичен скритохоботник унищожава и гъсениците на рапичната листна оса.


Черен рапичен скритохоботник (Ceutorhynchus picitarsis)


Гостоприемни растения са рапицата, див синап, родилна трева, бял синап. Неприятелят развива едно поколение годишно. Зимува като яйца и ларви в нападнатите растения. През есента от средата на септември бръмбарите се събуждат от летен сън. Отначало се заселват върху кръстоцветни плевелни растения. По–късно през октомври и ноември преминават върху зимната рапица. Снасянето на яйцата започва след прекратяване на летния сън и допълнително изхранване на възрастните за полово узряване в продължение на 10-14 дни.

 

Женските снасят яйцата си в групи по 3-6, по-рядко 6-9, в предварително изгризани ямички в листните дръжки, централната жилка и по-рядко в основата на страничните жилки.  От яйцата, снесени през есента, се излюпват ларви. Яйцата, в които ембрионалното развитие не е започнало, загиват до 40 %, а тези, в които то не е завършило загиват 100 % от ниските температури през зимата. Излюпените ларви през есента минират листните дръжки, след това преминават в централната част на стъблото и се вгризват във вегетационния връх. В него ларвите изгризват кухина и в нея често се хранят по 6-8 ларви. Така повредените растения загиват, а ако не загинат не образуват стъбла. Повредите от този неприятел довеждат до силно разреждане на посева.

Контрол: Пръскането срещу рапичната стъблена бълха унищожава и възрастни хоботници.


Рапичен (зелев) стъблен хоботник (Ceutorhynchus pallidactylus)  


Гостоприемници са рапица, главесто, червено и цветно зеле, репички, ряпа, родилна трева, синап. Неприятелят развива едно поколение годишно. Зимуват като възрастни насекоми в почвата, в тревостоя покрай пътища и канали в близост до старите рапични и зелеви посеви. През пролетта при температура на почвата 7-9ºС напускат местата на зимуване и при температура на въздуха над 12ºС прелитат и се заселват в рапичните посеви.

 

В продължение на 8-12 дни се хранят, за да узреят половите им продукти. Хранят се като изгризват долния епидермис и паренхима под формата на малки кръгли прозорчета. Тези повреди са открити рани за проникване на патогени като Phoma lingam и Verticillium longisporium. Яйцеснасянето продължава 25-30 дни. Една женска снася от 50 до 750 яйца в предварително издълбани ямички в стъблото, в централната жилка и по-рядко в страничните жилки.

В мястото на яйцеснасяне се образува виолетова подутина. Излюпените ларви в страничните и централната жилка се придвижват към централното стъбло и заедно с тези от централното стъбло изгризват вътрешността му, изпълват я с огризки и извержения. Нападнатите растения изостават в развитието си. При топло и сухо време увяхват, листата им опадат. При натиск стъблото е меко и има кафяв вид. В едно стъбло може да се наблюдават до 80 ларви. Ларвите завършват развитието си за 22-30 дни, напускат растението и какавидират в почвата на дълбочина 2-5 см. Превръщат се във възрастни през юни, хранят се около 2 седмици. С настъпване на горещините прелитат в местата на зимуване, където остават до следващата година.

Контрол: като на репен стъблен хоботник


Рапичен стъблен скритохоботник (Ceutorhynchus napi)


Гостоприемни растения са рапица, ряпа, див синап, дива ряпа. Има схобна биология с тази на Ceutorhynchus pallidactylus и се среща в смесени популации с него. Има едно поколение годишно и зимува като възрастно. През пролетта пти затопляне на почвата на дълбочина 2 см 5-7ºС и температура на въздуха 9-12ºС напускат местата на зимуване и се заселват в рапичните посеви. Яйцеснасянето започва при фенофаза 6-8 същински листа, при температура на въздуха над 12ºС. Оптимална температура на яйцеснасяне е около 20-22 ºС. Излюпените ларви се вгризват във вътрешността на стъблото, което е изпълнено с огризки и екскременти. В мястото, където са се вгризали ларви, стъблото се пречупва. Често в мястото на яйцеснасянестъблата се разпукват и изкривяват. Завършилите развитието си ларви напускат повреденото растение, навлизат в почвата и какавидират.

Контрол: Пръскане на посевите при установяване на хоботниците в посевите по време на допълнително изхранване за полово узряване до начало на яйцеснасяне.


Рапичен шушулков хоботник (Ceutorhynchus assimilis)


Гостоприемници са рапица, зеле, синап и други кръстоцветни растения. Заселва се в посевите на рапицата при образуване на шушулките. Зимува като възрастни под растителни остатъци и в почвата. Напускат местата на зимуване при 13 ºС. Заселват рапичните посеви при температура над 20 ºС. След полово узряване женските снасят яйцата в шушулките на рапицата и другите кръстоцветни растения, като предварително с хобота прогризва обвивката и прави ямка, в която снася яйцата си.

Яйценосният период продължава 18-26 дни. Обикновено в една шушулка има една ларва, която унищожава 5-7 семена. Вътрешността на шушулката е изпълнена с огризки и ларвни кожици. Външно повредените чушки не се отличават от здравите. Ларвите завършват развитието си за 25-30 дни, след което напускат шушулката и какавидират в почвата. Отворите в шушулките от яйцеснасянето улесняват и яйцеснасянето на рапичната шушулкова галица (Dasineura brassicae).

Контрол: Пръскане срещу възрастните след установяването им в посевите преди яйцеснасяне при плътност 1-2 хоботника на растение.


Рапична шушулкова галица (Dasineura brassicae)


Гостоприемни растения са рапицата, зелето, синапът. Зимуват като пупарии в почвата на дълбочина 0,5-5 см. Летежът на мухите започва при температура на почвата 12-15 ºС. Мухите имагинират полово зрели и не се нуждаят от допълнително изхранване. Летежът им съвпада с образуването на зърната в първите шушулки и съвпада с появата на репичния шушулков хоботник в посевите. Женските с яйцеполагалото си пробиват обвивката на шушулката и снасят вътре в нея. Излюпените ларви унищожават зърната в шушулката. Женските снасят в първите шушулки. Повредените шушулки са деформирани, подути, изкривени и пукнати по шева. Ларвите завършват развитието си за 12-15 дни, напускат шушулката и какавидират в рехав пашкул.

Контрол: Пръскане срещу мухите в началото на масовия летеж при плътност 1-3 мухи на растение във фенофаза по ВВСН 60 – отваряне на първия цвят. Пръскането срещу шушулковия хоботник е ефикасно и срещу мухите. Видът развива две поколения.


Рапичен цветояд (Meligethes aeneus)


Гостоприемни растения са рапица, зеле, ряпа, репички и кръстоцветни плевели. Зимуват като бръмбари под окапалите листа, в тревостоя и в почвата. През пролетта напускат местата на зимуване при температура на въздуха 10-12 ºС.  Летежът към рапичните посеви започва при 15 ºС, когато се формират цветните бутони (ВВСН 52). Отначало бръмбарите се хранят с цветните пъпки и унищожават цялата им вътрешност (венечни листенца, тичинки, плодник). Повредените пъпки увяхват, изсъхват и окапват. Бръмбарите снасят през малък отвор в неотворените цветове по едно яйце.

Яйцата се излюпват за 6-12 дни. Ларвите се хранят вътре в неотворената пъпка с тичинките и венечните листенца. Ларвите преминават от един цвят в друг. При висока плътност в един цвят се срещат до 15 ларви. След завършване на развитието си ларвите какавидират в почвата на дълбочина 2-5 см.

Контрол: Пръскане срещу бръмбарите във фенофаза ВВСН 52-53 (оформена розетка от бутони), при 3-5 бръмбара върху едно растение. След фенофаза ВВСН 60 (отваряне на първите цветчета) е нежелателно да се употребяват инсектициди.


Зелева листна въшка (Brevicorynae brassicae)


Гостоприемни растения: рапица, зеле, синап, дива ряпа, овчарска торбичка и други растения от сем. Кръстоцветни. Въшката развива 14-16 поколения през един вегетационен период. Зимуват като яйца, снесени върху рапицата, кочаните на зелето за семе, растителните остатъци, растителните остатъци от кръстоцветни растения и др. До 70% от яйцата загиват през зимата. Презимувалите яйца се излюпват през пролетта и дават начало на основателките. Те, чрез живораждане, развиват две поколения. Във второто поколение се появяват крилати разселителки, които разселват популацията в целия посев. Установяват се върху всички части на растенията, смучат сок и често причиняват деформации.

 

Повредените листа се обезцветяват, придобиватжълтеникаво-бяла окраска. При заселване върху розетката най-силно се повреждат цветните бутони в централната част на розетката. При образуване на шушулките въшките се хранят върху тях, деформират ги и влошават качеството на семената. Когато 25-50 % от шушулките са с колония от листни въшки добива от семена намалява 10-25 %. Зелевата листна въшка е по-опасна като преносител на вирусни болести по растенията. След прибиране на рапицата въшките мигрират върху зелето и кръстоцетните плевелни растения. През есента преминават върху поникналата рапица и развиват 2 поколения, в които се появяват мъжки и женски полови форми. След копулация женските снасят яйца, които остават да зимуват.

Контрол: Пръскане след откриване на първите колонии върху растенията през пролетта. Ползват се регистрираните срещу въшката средства.