Ето как да опазим посева от зърноядите и грудковия хоботник
Публикувано на: 30.03.2018

Доц. д-р Георги Тренчев

Папудовият семеяд (Callosobruchus quadrimaculatus Fabr.) напада нахут, по-слабо грах, лупина, бакла, фий, леща (при липса на други семена). Развива 4-8 поколения. Зимува само в складовете, домакинствата и в папудови семена. Първото поколение се развива на полето, а останалите в складови помещения.

 

Яйцата се снасят поединично върху външната страна на чушката и са здраво прилепени върху нея със секрет, отделен от придатъчните полови жлези на женската при яйцеснасянето.

Върху едно папудово, грахово и нахутово зърно могат да бъдат снесени до 30 яйца. Една женска снася от 50 -110 яйца (средно 80). В складовете оптималната температура за развитие е 24-32°С при влажност – 65-75%.

 

Фиев зърнояд (Bruchus rufimanus Boh) се среща се в цялата страна.

През отделните години се намножава масово и причинява значителни повреди. Освен фий, напада бакла, грах, нахут, фасул и други. Развива едно поколение годишно.
Бръмбарите зимуват в зърната, в растителните остатъци и по- рядко в почвата. Заселват посевите на фия и нахута в началото на цъфтежа.

 

Оплодените женски снасят по зелените чушки от 1 до 5 яйца. Излюпените ларви прогризват обвивката на чушката, влизат в зърното, където завършват развитието си. В зърната на нахута и баклата в едно зърно могат да се развият 5- 6 ларви.

След завършване на развитието си, ларвите какавидират в зърното и 10-15 дни след това се появяват бръмбарите. Една част от бръмбарите напуска семената преди прибиране на зърното, а тези, които остават, заедно със зърната попадат в складовете. В сладови условия не се развива. Повредените зърна на нахута имат ниско абсолютно тегло и намалена кълняемост.


По бобовите култури в България вредят 13 вида грудкови хоботници (Григоров, 1959). По нахута е установен да вреди само вида Sitona crinita Hrbst. (Coleoptera, Curculianidae).

 

Бръмбарът е с дължина на тялото 4 мм. Тялото е сиво. Отгоре по крилата има тъмни петна и жълтеникави надлъжни ивици. Ларвата е кремаво бяла, дъговидно извита, месеста, с много напречни гънки без крака. Освен нахута напада грах, леща, фий, люцерна, детелина, фасул.

 

Развива едно поколение годишно. Бръмбарите зимуват под растителните остатъци в почвата и под кората на дърветата. През пролеттта напускат местата на зимуване при температура на въздуха от 6 до 8 °С. Хранят се с листата на многогодишните бобови растения – първо детелина, комунига, люцерна и други.


След поникване на нахута, граха, лещата и фия, бръмбарите преминават по тях. Хранят се за полово узряване с листата, като ги нагризват фигурно по периферията. При суха пролет прегризват вегетационния връх.

 След полово узряване бръмбарите снасят по горната повърхност на листата, като ги покриват с лепкав секрет от придатъчните полови жлези, които след едно денонощие изсъхват. Яйцата се оронват и падат върху почвата.

 

Една женска снася от 100 до 500 яйца. Оптималната температура за яйцеснасяне е от 21 до 25 °С. Излюпените ларви са подвижни и бързо се заравят в почвата. По това време има образувани грудки по корените на нахута и ларвите се вгризват вътре в тях. Развитието на ларвата завършва за 32 до 45 дни, като през този период тя унищожава 5-10 грудки. От повредените грудки остава здрава само външната им обвивка.

Унищожаването на бактерийните грудки намалява добива на зърно с 20-30 % и съдържанието на азот в корените до 35 %.
Сортовете нахут, чиито листа са покрити с гъсти власинки, които отделят ябълчена, оксалова и лимонена киселина са по-неподходящи гостоприемници за този вид.

 

Контролът срещу зърноядите и грудковия хоботник се провежда с пръскане срещу възрастните при появата им в посевите. Най – лесно това се установява с помощта на ентомологичен сак или чрез стръскване на растенията.