За нова градина - сортове сливи, които боледуват по-малко
Публикувано на: 07.03.2018

Отглеждането на устойчиви сортове е основна предпоставка за ефективна интегрирана растителна защита. Основен лимитиращ фактор при отглеждане на сливата е болестта шарка, с причинител Plum pox virus  (РРV).

 

Ето чувствителността на основните сливови сортове към икономически най-важните болести:

 

• Стенлей (Stanley) – Толерантен към РРV. Податлив на кафяво гниене.
• Чачанска найболя (Иaиanska najbolja) – Толерантен към РРV.
• Изобилие – Толерантен към РРV. Чувствителен към кафяво гниене.
• Нансийска мирабелка – Толерантен към РРV. Чувствителен на ръжда.
• Стринава – Чувствителен към РРV и ръжда. (От градини, създадени с обезвирусен посадъчен материал, и при добри грижи могат да бъдат получени високи и качествени добиви.)
• Кюстендилска синя слива – Силно чувствитлен към РРV. (Независимо от това в някои райони на страната все още има здрави дървета, от които могат да се получат плодове с отлично качество. Възможно е и наличието на слабочувствителни към вируса на шарката форми.) Плодовете са слабо податливи на кафяво гниене. Чувствителен е спрямо червените листни петна.

 

Трябва внимателно да се избира посадъчният материал, защото много от вредителите по сливата се пренасят именно чрез него. Става дума за вирусни болести, особено шарката и некротичните пръстеновидни петна, за калифорнийска и други видове щитоносни въшки, беловинояди.

 

Сливите да се засаждат в райони с добър въздушен дренаж, защото така се намалява нападението от ранно и късно кафяво гниене, сачмянка, червени листни петна и бактериен пригор.

 

Санитарната резитба, която се провежда паралелно с коннвенционалната и унищожаването на изрязаните заразени растителни части, дава възможност за намаляване на първичната инфекция от ранно и късно кафяво гниене и от бактериен пригор.