Европарламентът иска забрана на пестициди, опасни за пчелите
Публикувано на: 02.03.2018

Забрана на вредни за пчелите пестициди, повече научноизследователски или развъдни програми, защита на местните и регионални сортове пчели. Това са само част от мерките в защита на сектора, посочени в приетия на 1 март от Европарламента Доклад за пчеларството.

 

Европейският парламент настоява за увеличение с 50%  на бюджета за националните програми, както и за по-добра защита на пчеларите и борба с фалшивия внос на мед. Това съобщи евродепутатът от групата на Социалистите и демократите Момчил Неков.

 

В края на февруари Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) публикува доклад за оценка на риска, който потвърждава, че някои вещества, използвани в пестициди – неоникотиноидите, клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам - убиват пчелите.

Ето защо евродепутатите призовават за забрана на тези неоникотиноиди и други доказано опасни вещества за популациите на пчелните семейства.

 

Неоникотиноидите са спорна група от пестициди, които се използват от 90-те години на миналия век. Те са най-често използваните инсектициди при много фуражни култури.

Ограниченията на ЕС за неоникотиноиди са въведени от 2013 г. насам, но в светлината на новите оценки на EFSA държавите членки трябва да обмислят потенциални изменения на настоящите ограничения за използването на тези пестициди.

 

Два неоникотиноида, опасни за пчелите, през 2016 г. бяха разрешени за ограничена и контролирана употреба в България. Властите обясниха, че употребата на двата инсектицида се налага поради нарастване на плътността на два икономически важни неприятеля при царевицата и слънчогледа – сив царевичен хоботник и телен червей. Заради разрешаването на опасните пестициди, пчелари от цяла България излязоха на протест.

В периода 2014-2015 година неоникотиноиди са разрешавани за контролирана употреба в Германия, Дания, Латвия, Великобритания, Финландия, Испания.

 

Пчелите не само играят съществена роля в нашата околна среда, но са важни и за икономика, и най-вече за селското стопанство. Те опрашват културите и дивите растения, което помага да се поддържа биоразнообразието.

84% от растителните видове и 76% от производството на храни в Европа зависят от опрашването от пчели. В икономически параметри, това са 14,2 милиарда евро годишно.

В ЕС има около 17 милиона пчелни кошери и 600 000 пчелари, произвеждащи около 250 000 тона мед всяка година.

 

Медът е третият най-фалшифициран продукт в света. Според изследване на ЕС, 20% от пробите, взети на външните граници на ЕС и вносители, не отговарят на стандартите на Съюза. Това може да се дължи например на добавен захарен сироп в продуктите или ако медът е събран твърде рано и след това изкуствено изсушен.

ЕП също така иска да се подобри етикетирането, за да се гарантира, че потребителите знаят от коя държава идва продуктът.

Точно сега етикетирането е много неясно. Това е много важно предизвикателство за страните производителки на мед като България,  Румъния, Испания, Португалия, Франция, Хърватия и Унгария.

 

Докладът за пчеларството призовава медът да бъде признат за чувствителен продукт и да не бъде включван в международни споразумения на ЕС, защото изискванията и разходите за европейските пчелари са високи и те стават жертва на конкуренция и евтин внос отвън, какъвто е случаят с меда от Украйна и Китай.

С приемането на доклада се цели да се насърчи и консумацията на мед и ползите за здравето, особено сред децата в училищата.