Първи български сорт стевия, интересът към "сладката трева" е огромен
Публикувано на: 27.02.2018

С първи български сорт стевия, който носи името „Стела”,  учените от Земеделския институт в Шумен участваха в конкурса за иновации на тазгодишната “Агра”.

Сортът проявява добра екологична пластичност и може да се отглежда във всички райони на страната при поливни условия. Притежава относително добра устойчивост на гъбни болести.

Към него има изключителен интерес и в института са затруднени да произведат търсения разсад.

Стевията е естествен заместител на захарта. Заради увеличения потребителски интерес към натуралните хранителни добавки, може да се очаква, че интересът към  растението ще расте.

 

Стевия /Stevia Rebaudiana/ е името на тревист полухраст с прости листа, малки бели цветове и силно разклонена, добре развита коренова система.

Растението произхожда от Южна Америка и индианците от векове са го използвали като подсладител. Кръстили го “ка-а-хе-е”, което означава “сладка трева” или “медени листа”.

 

Ценността на растението се дължи на съдържащите се най-вече в листата, но по-малко и в стъблата, сладки вещества, наричани Стевиол гликозиди, а често и Стевиозиди. Те са между 250 и 300 пъти по-сладки от захарта.

Въпреки че тези вещества са изключително сладки те не съдържат калории. Също така са устойчиви на висока температура - до 198 градуса. Не ферментират, така че не могат да предизвикат кариес.

За разлика от синтетичните подсладители не предизвикват глад за въглехидрати. Напълно подходящи са за диабетици


По света, стевия набира изключителна популярност в началото на 70- те години на XX в., когато служител от Министерството на селското и горско стопанство на Япония донася семената в родината си. Започва масовото й отглеждане, а паралелно с това и задълбоченото и изучаване в над 60 лаборатории в Япония.
След това започва бързото интродуциране на стевия в различни части на света: Южна  Корея, Китай, Тайланд, САЩ, Тайван, Сингапур, Канада, Израел, бившият Съветски Съюз.

 

В началото на 80-те години в Русия, Украйна и Казахстан масово отглеждат  стевия в плантации. След аварията в Чернобил, растението е използвано за лечение и профилактика на пострадалите от радиацията.

 

В условията на нашия климат стевия успешно се отглежда като едногодишно растение с многогодишно използване на коренищата.
Разсадът и коренищата се засаждат след като са отминали опасностите от слани. След двумесечно отглеждане (преди цъфтеж) храстите се ожънват и се сушат на сянка.

До края на октомври се получава още една реколта. След това коренищата се прибират и се съхраняват във влажен пясък или стърготини в помещения където температурата не пада под 5 градуса.


Размножаване със семена:

Семената се разпределят по повърхността на предварително навлажнен почвен субстрат (смес от торф, пясък и перлит в съотношение 1:1:1), с леко притискане, без допълнително закриване.

Веднага се създава влажна камера с полиетиленово покритие, която остава плътна до 4-ти ден. После до 12-я постепенно се премахва.
Поливане се само при нужда, винаги отдолу, без преовлажняване. Температурата в помещението трябва да е 18-20 градуса. Желателно е добро осветление през деня.

Масово развитие се наблюдава още на 4-я ден след сеитба. До 19-я ден, част от растенията са готови за пикиране, което се прави на същата почвена смес.

Необходими са най-малко два месеца след поникването за получаване на готов разсад, който задължително трябва да премине едноседмично закаляване на открито преди окончателното засаждане на полето.